Е както винаги не обичам да си стоя на едно място :)) другата седмица отивам в Стокхолм. Най-вероятно ще е студено, но ще ме топли мисълта, че ще съм далече от офиса и на 1 февруари имам рожден ден ( няма да казвам на колко ставам:)). Не съм била досега в скандинавска държава, надявам се че ще се върна с големи впечатления. Естествено ще кача снимки ( дано този път да е сполучлив опита не както с парижките катакомби). Истината е, че искам доста снимки да кача, за да видите къде ходя по работа, ама тъпото си е тъпо :) Нищо с малко време и тренировки ще се науча. Още не съм решила дали да си празнувам рожденния ден, къде с кого-има време ха- ха. Абе в крайна сметка неплануваните неща стават най-добре и е много по-яко. Както стана на фирменото ни коледно парти. Всеки път досега една девойка от офиса организираше партита с разни изненадки и игрички ( не че и плащат затова, проста тя не прави нищо друго и все пак трябва  да си запълни с нещо времето), но тази година каза, че ще стачкува и не иска да се занимава с такива неща, а после никой да не и благодари, всеки да се напива като праси и т.н. Ами нали затова са купоните да се купонясва, да се отпусне човек... Както и да е. Реших, че не може да се прецакаме без коледно парти затова реших, че аз мога да го организирам. Речено сторено всичко уредих. Хората от офиса бяха доста скептично настроени за моя купон, но щом ще е на аванта защо да не се отиде. И стана тя каквато стана... беше най-якия купо на фирмата правен някога, беше толкова яко...колегите не спираха да  ми благодарят, да ме прегръщат затова, което съм напарвила за тях. Нямаше изненади, нямаше игрички, но всичко беше напарвено от сърце, а щом нещо е напарвено наистина от сърце то непременно е много хуабво. Та тази колежка много се издразни на реакциите на колегите и най-вече на мен и сега се държи дистанцирано и постоянно се заяжда. Не че на мен ми пука особено де... да прави каквото си иска, живота си е нейн, ама със злоба не се живее, не може да накара хората да я уважават ако тя не ги уважава..както и да е. Аз се чувствам много добре.
За какво започнах да пиша къде отидах, как свърши :)?! Ле-ле хи-хи. Добре като се върна ще разправям!