http://www.youtube.com/watch?v=oBZJuf82wmE&NR=1
...аз си седя на бюрото в офиса, а мислите ми летят из пространството, защото времето е спряло...душата ми се рее като воал от фантазии  пълно щастие и непрекосновеност. Изпитвам такава благодат, че искам да раздавам с пълни шепи на хората около мен...Чувам как някой фотокопира, но аз не съм там, аз съм тук до водопада, усещам как капки вода пръскат топлото ми чело. Телефона звъни там, а тук птици огласят въздуха...небето е чисто и светло като душата ми. Топло е климатика пак се е прецакал...там, а тук слънцето огрява зелената трева, гората, планината...ох какво щастие! Нямаме там, аз съм тук, където има радост и природна тишина. Облягам се на стола, лягам на тревата..мека и гостоприемна, нещо ми убива, а молива, не клонка от люлековото дърво над мен. Затварям очи и слушам колегите как спорят за новия проект, не това е звука от падаща вода и отново блаженство...кефффф.
Тропот на крака, някой влиза в офиса...тишина...отварям очи и в далечината съзрявам еднорог с разкошна бяла грива, ослепителен, величествен. Идва към мен, изцвилва. Искам да го докосна...той е спокоен. Трясък на врата...вик. Сърцето ми бие с 300 в минута...шефа.Кошмар.

Аналогично :)

Аналогично :)